Заветът на дедите

Зимя която помни стъпките на старите Сръвта тече като река В шилите на младите Корени дълбоки В скалите впити Завеща и тайни В песните скрити Дядо ми седеше на прага в сиви зори Гледаше към изгрева където слънцето гори Разказваше за ниви за сватби и за жътва За чест която носиш като златна сълза Ръцете му напукани от тежкия труд Чертаяха пътеки в прашния път Всяка бразда е име всеки камък е знак Пази могъня жив да не ни стигне мрак О майчи на земя! Ти си нашата памет По всяко хоро се предплитаме в завет Носим в сърцата искри от детите Светлината им грее в очите на чедата Ние сме мост между вчера и утре Пазители на духа в тези вечни утроби Майка ми предеше вълна по старата страха Пееше за време на дете отдавна отминаха В песента и се сплитат планини и долини Силата народа преминала през години Не е просто кръв а невидима нишка Която ни води когато съдата се притиска Да помниш е дълг да предаваш е чест Да носиш историята като най-искъп гост О майка ми предеше вълна по старата страха Майчи на земя ти си нашата памет До всяко хоро се препритаме в завет Носи в сърцата искри от детите Светлината им грее в очите на чедата Ние сме мост между вчера и утре Пазители на духа в тези вечни утроби Тропаме с кръка земята се тресе Силата на предсите в нас се разнесе По-силно по-смело в ритъма на кръвта Ние сме тук ние сме живата светлина От върха до равнината от изток до зават Родът ни е цял няма да се предаде назад Горелите са в нас дървото расте Историята живее тук като има дете Историята живее тук като има дете