Кладенец без дъно

Бога горький Тяжкая мглота над полето тяжкая и моя душа Солнцето се крея зад небето а аз по тебе още се превивам в нощта Глядахте как минаваш край чешмата с поглед който огон в мен запали Ти не видя как трепна ми ляката ти не разбра Че сарцето ми не плачет че сарцето ми не плачет Смеха ти беше като званна чашия думите ти само вятар в прахта Моята обипсянка що ме плашит че няма да докоснеш ти моята рака Любовь та ми е гладенец без тену извор който само за тебе течет Но ти си птица в небето утварна а сам камак шо прахта се влече Понесподелена горчива утроба пирает небавно до последен дых Всяк раз утрин започвам отново да тарся с ней да ти посею я пыль Музыка Хората пеят на селското хоро а стоя в агамах прикрыт от мрака Ти се вартиш с някой друп на двора а моета болка в гардите свичак Нима не виздаш как тежа от убич нима не чуваш как молчали в укрештя Ти си за мене земна далечна а сам земята ти си светлина в нощта Сердце тубие в ритм селюле но волката в него не ште да заспи Цвета тна около в песен се сме а моета песен само в селзи Врпи се крагат земята се тресе но ти не поглеждаш ка моета страна Убичта ми е оган што ме ще изяде испепелена до последна искра Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка Музыка