Нишката на времето

Огън гори в старата пеш, дядова панда изтекана от прежда. Времето спира под свора на мща, топтят сърцата, търсят надежда. Ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа ааааааааааааааааааааа ааааааа Старите песни по прашните улици Носи дъха на бор и на камък Бабини буми вплетени в шевици Палят гърдите ми вечния пламък Не търся богатство в далечни земе Изворът чист и непокорен Дето след искре всеобични кърми И всеки залез е знак боготворен Тропа и земя по тежките стъпки Нека се вдига прах до небесата Гръгът се сътваря ръцете се хващат Мамета е жива тя свети в очите По-силно по-ясно с ритъм на сърце Предайте надата котла на ръце О майчина земя пшелите те носят Като песен стара дето не замира Корените дълбоко скалата са прити В тази памет душата покой си намира Нека се ле нека се помни И огън и пепел и вяра в кръвта Ние сме нишката ние сме спомена Живият мост между днес и вечността О-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а