Черна забрадка и вятър

Български язик Дълбоките нощни но вче тялото ти е като гънгре Луната шепти покаж ми сърцето Я сложи тишината то не ми се върти Штънцето грея пъщи е хладно Празна е масата празен е двора Гледам прозореца чакам да влезеш Но само вятърът пъска вратата Стегна сърцето си в тежки окови Споменат пари като жарава Думите стари недоизказани Тръгват към тебе но пътя те спрян Отида си ти остави мен брака Без твоя глас без твоята топла ръка Планината стене гората тъдува Сърцето ми в ритъм със боката плува Отида си ти небето по черня Пепел се превърна моята мечта Бръзо ме споменава за манишка Пазя го скрит В старата ракуа Всяка вечер паля свеж за утеха Едано ме намеряше в сънями Далечен хората казват Времето лекува но времето спира Пред гроба студент Само ти жената с мене разговаря Името твое носи в нощта Отида си ти остави мен брака Без твоята топла ръка Без твоята топла ръка Не бъди но аз съм обясна Танцувам със някакът агорчиво и страстно Чувам те в песента виждам те в изгрева Всичко е спомен всичко е мака По-силно по-силно докато се скъса Този живот що без тебе празе Сти си спокойно Си мека аз ще те помня до края на века Сти си спокойно В тиха са вечер костам без теб Без нищо вечер Топлоките нощни Че тялото ти е като лънгре Луната шепти покаж ми сърцето Я слуша това че не е това Тишината Ту не ми се върти