Заветът на предците

Земя, която помни стънките на старите, сръвта тече в жилете, предава се на младите. Слънцето изгрява над същите баири, където всеки корен в камък се намира. Дядо ми предаваше знака на ръката, да пажа чиста памета, да не гасне светлината. Нивите се рулеят като морски вълни, всеки клас разказва приказки от минали дни. О майчина земя ти си моят корен здрав във всяко име скрито е в моя дух кораво. Нека се ле е песента през векове и времена, ние сме клони от едно дърво. От една съдба пазим за беда, плели ръце в кръг. Нашата памет е вечен, не поклатим дърво. Майка ми предаше бихте на нашия живот, всеки възел беше спомен за човешкия поход. Не забравяй че до откъде си трябва тръгнал ти в очите на дедите ни огънят още гори. Планината ни пази реката ни ми е всичко което сме били в нас се прелива и крие. Тропни с крак, нека земята да затрепти, ритъмът на предците в гърдите ни кипи. По-силно, по-смело, нека се чуе до край, нашата кръв е песен, нашият хорен е рай. Танцувай под небето, вдигай прах до небесата, носим семе си ключа, отваряме вратата. О майчина земя ти си моят хорен здрав от всяко име скритуе в моя дух хораво. Нека се лея песента през векове и времена, ние сме клони от едно дърво. От една за два пазим завета, прели ръце в кръг, нашата памет е вечен. Не поклатим да върви напред, но помни пътя назад. Кръвта е жива, родът е безкраен свят. Пазим завета, пазим деня, ние сме вечността, ние сме вечността, ние сме родината. Пазим деня, ние сме родината. Пазим деня, ние сме родината. Пазим деня, ние сме родината. Пазим деня, ние сме родината. Пазим деня, ние сме родината. Пазим деня, ние сме родината.